Познанствното ми с Ерик започна със случайна среща във фитнеса през 2018 година. Синът му тренираше в съседната зала и той беше решил да уплътнява времето с тренировки, а аз бях на смяна.
Първото ми впечатление за усмихнат и всеотдаен човек не ме напусна до последната ни среща.
Набързо уговорихме дата за първа тренировка. Започнахме работа по същество без много въпроси – не ме е питал за колко време ще свали килограми или как точно да се храни. Той искаше промяна и аз реших да му покажа моята посока.
Началото
Началото не изглеждаше обещаващо – Ерик беше тотално обездвижен и тежеше около 120 кг. В този случай признавам, че външният вид добре прикриваше авантюристичния дух, който в последствие се разкри у него.
Опита за клякане приличаше на висша еквилибристика, когато го поканих да се наведе напред – движение почти нямаше, а повдигането на ръцете над глава започваше и завършваше с огъване в кръста.
Реших да действам твърдо пък да става каквото ще. Обясних му, че трябва да работи върху гъвкавостта си, преди да тренира с тежести и в началото ще трябва да е търпелив. Изпратих го да върти на велоергометъра и започнах да умувам какво ще правя.
Диетата
Представете си радостта на един французин, когато му кажеш, че може да яде сирена, масло и яйца на корем, стига да са без хляб. Моята препоръка беше високомазнинно-нисковъглехидратно хранене без много подробности. Важното беше да изключи храните, които държаха инсулина висок и пречеха на достъпа до мастните депа. За цялото време, през което го консултирах, не е мерил количества или калории.
Спомням си един от триковете, които му предложих за справяне със сладкото – глутамин на прах разтворен в лъжица пълномаслена сметана.
Следях прогреса му чрез измерване на подкожни мазнини и активно тегло.
Резултатите
Стартирахме от 120 кг и над 30% подкожни мазнини – калипера не можеше да измери някои кожни гънки.
За една година Ерик свали над 30 кг мазнини, увеличи активното си тегло и енергията му беше в пъти повече. Това са най-добрите резултати, които съм измерил и записал:
Лично тегло – 77,5 кг;
Подкожни мазнини – 8,3%;
Активно тегло – 71,5 кг.
Резултати достойни за всеки атлет.
Тренировките
През първите 3 месеца превърнах загрявката в основната му тренировка. Използвах пълния арсенал от ластици, тояжки и постелки – в съчетание с много повторения и разтяжки, които Ерик понасяше стоически. След месец тренировки се виждаха и първите резултати – успяваше да клекне до 90 градуса без да се изпоти. Продължавах да използвам велергометъра като основно упражнение. А на него му хареса и бързо пренесе тренировката от залата към шосето. Не след дълго направи и един от първите си сериозни маршрути. Премина разстоянието от София до Самоков и обратно на велосипед за един ден.
След още 5-6 месеца системно трениране Ерик беше готов за сериозните упражнения. Пристъпих към обучение в основните силови движения – клек, тяга, преса, напад.
Това са резултати след около 2 години тренировки:
Клек с щанга: 90 кг за 10 повторения;
Мъртва тяга: 110кг за 5 повторения;
Ренегадско гребане от земя – 25 кг за 10 повторения.
Набиране на лост – 8 повторения
Набиранията са важен показател за общата сила на тялото и аз държах да се правят. В началото дори не успяваше да се задържи на лоста, но след първото си чисто набиране, сякаш се отпуши и бързо стигна до серии по 6-8 повторения.
Тук изпълнява “любимото” си стабилизиращо упражнение – ренегадско гребане с 25 кг, а в следващото видео опитомява пудовка тежаща 50 кг.
Физическата кондиция, в която се намираше му отвори вратите за по-екстремни активности извън залата – започна с кросове по 5-6 км, които бързо увеличи на 10 км, а няколко месеца по-късно завърши и първия си полумаратон.
Вече спрях да се учудвам на постиженията му. Всички в залата бяхме убедени, че захване ли се, той ще постигне каквото си е наумил. Плановете му за маратон и планиниски състезания не закъсняха. През 2021 г. завърши първия си маратон (42 км) в гр. Пловдив за време от 3:36 ч. Страхотен успех, сравнен със сътоянието му преди 3 години, когато може би нямаше да изтича и километър.
Всички се радвахме за него и устрема, с който действаше, но аз бях загрижен за ефекта от системното претоварване с дълги бягания – повишени нива на кортизол, мускулен разпад и риск от травми. И в едно от рутинните измервания, забелязах спадане на мускулна маса, въпреки тежките тренировки и тичнето.
Проведох разговор и му обясних какви са плюсовете и минусите без да крия нищо, но както може би се досещате, авантюристичният му дух поиска всичко. Модифицирах тренировките като намалих обема и натоварването с надеждата това да е временно увлечение, докато не намери нещо ново.
Последваха още тренировки, тежести и маратони. И след повече от 3 години, ние решихме да преустановим съвместната дейност. Ерик вече познаваше упражненията и си водеше дневник на тренировките, така че го оставях напълно готов да действа сам.
Летенето
Външния вид често подвежда и не разкрива всички качества у човека. Авантюристът Ерик успя да ме изненада още веднъж, когато научих за новото му хоби – парапланеризъм. Да летиш, по негови думи, е най-хубавото усещане на света.
Шегувам се, че и ако аз олекна с 40 кг, ще полетя без парашут.
Правейки бърза ретроспекция – моята роля в трансформацията на Ерик в никакъв случай не беше главната.
Аз изиграх ролята на пътепоказател, но на него се падна да извърви нелекия път до върха на промяната – върхът, от който днес Ерик се устремява към поредния полет.
И няколко думи от Ерик:
“Ти не просто промени тялото, а и мисленето ми! Спорта и здравословния живот спряха да бъдат невъзможно задължение и се превърнаха в есенциална част от живота ми. По време на нашето пътуване, аз открих сили и умения, които никога не съм вярвал, че имам и постигнах неща, за които някога само мечтаех!”
Благодаря ти за доверието и личния пример!
По-здрави!
Leave a Reply